Защо не пуснаха България в Шенген. Разговор с Весела Чернева
Австрия и Нидерландия блокираха приемането на България в Шенген. Колко тежка е тази оценка за българската политическа класа?
Съгласна съм, че става дума на първо място за оценка на политическата класа и на нейната упоритост да стартира да работи, а освен да приказва. Още при приемането си в Европейски Съюз през 2007 година България даде обещание, че ще се оправи с проблемите си с върховенството на закона. Впоследствие и поради Шенген през 2011 година бяха повторени тези обещания. Но явно има страни членки, които не престават да не са уверени, че се подхващат дейности. Най-малкото, което България би трябвало да направи, е да стартира да ползва измененията, които са заложени в Плана за възобновяване и резистентност.
Политици, предприемачи, в това число и служебният министър председател заговориха за ответни ограничения против Виена и Хага. Реалистични ли са те?
Не виждам за какво цялото общество би трябвало да заплаща цената за неуспеха на българските политици. Истината е, че сега, в който ние стартираме да постановяваме несъгласие и да се държим " по маджарски ", ответните дейности няма да са в интерес на обществото. Виждаме по какъв начин се работи във връзка с Унгария - има милиарди, които са замразени. В момента, в който ние стартираме да приказваме за протест, това би трябвало да се отнася и до огромни компании като " Лукойл ", които също имат регистрация в Нидерландия.
Критиците на решението споделят, че в Нидерландия и Австрия то е взето по вътрешнополитически аргументи. Виждате ли съображение за сходна оценка?
Има го и този детайл. Притокът на търсещите леговище от Северна Африка и Близкия изток се е нараснал. Голяма част от тях идват през така наречен Западнобалкански маршрут. Една дребна част - счита се, че не са повече от 5-6%, идват и през България, само че явно това не е главното терзание. Ако бяха тези 5%, евентуално можехме да разбираем на Нидерландия какви ограничения ще вземем.
Позицията на Нидерландия е поредна от 2011 година насам. Очевидно става дума за липса на забележими старания от българска страна за превъзмогване на съответни проблеми. Разликата с Румъния е забележима. Към Румъния те са доста по-благосклонни, тъй като Румъния направи доста по-големи стъпки. Там политическата класа не е предпазена от правосъдно гонене, както в България. В този смисъл Румъния може да не е покрила всички условия, свързани с върховенството на закона, само че демонстрира позитивна наклонност. В България вероятността не наподобява добре. Това споделиха и нидерландски депутати.
Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз чак през 2013 година, бе позволена в Шенген. Тя ще стане член и на еврозоната от 1 януари 2023. Как да тълкуваме това?
Има разнообразни кръгове на интеграцията. На в колкото повече кръгове е член една страна, толкоз по-близка е тя до вземането на решения от всевъзможен темперамент. Не е добре за България да остава в периферията на европейската интеграция.
Какво би трябвало да създадат българските политици, с изключение на да образуват държавно управление?
Много е значимо да образуват държавно управление, което има новаторски дневен ред. Много е значимо това държавно управление да има доверието на нашите сътрудници в Европейски Съюз. Както и да се вкарат допустимо най-бързо законите, които са условия за Плана за възобновяване. Те са основополагащи за нов подтик в правосъдната промяна. В последна сметка това би било началото на едно изпитание, което България би трябвало поредно да поставя - да почисти своята институционална и политическа уязвимост, която ние назоваваме " превзета страна ".
Опасявате ли се, че след днешното гласоподаване антиевропейските настроения в България може да се усилят?
Възможно е, в случай че българските политици решат да трансферират отговорността върху Брюксел. България не е изключение, това се прави в доста страни - когато има изгоди, политиците си приписват триумфите, само че когато има неприятни вести, споделят: " Те са отговорни ".
Според мен българското общество схваща тези рецензии на Нидерландия и Австрия, тъй като битката против корупцията и несправедливостите са терзания и на българските жители. В този смисъл мисля, че едно по-внимателно вглеждане в положението на върховенството на закона в България е съдружник и на българското общество. Трябва да се надяваме, че българските политици ще схванат този знак и ще подхващат съответните дейности, с цел да може да се преодолее тази рецесия на доверието към България.
Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика и шеф на софийския офис.
Още по темата
Съгласна съм, че става дума на първо място за оценка на политическата класа и на нейната упоритост да стартира да работи, а освен да приказва. Още при приемането си в Европейски Съюз през 2007 година България даде обещание, че ще се оправи с проблемите си с върховенството на закона. Впоследствие и поради Шенген през 2011 година бяха повторени тези обещания. Но явно има страни членки, които не престават да не са уверени, че се подхващат дейности. Най-малкото, което България би трябвало да направи, е да стартира да ползва измененията, които са заложени в Плана за възобновяване и резистентност.
Политици, предприемачи, в това число и служебният министър председател заговориха за ответни ограничения против Виена и Хага. Реалистични ли са те?
Не виждам за какво цялото общество би трябвало да заплаща цената за неуспеха на българските политици. Истината е, че сега, в който ние стартираме да постановяваме несъгласие и да се държим " по маджарски ", ответните дейности няма да са в интерес на обществото. Виждаме по какъв начин се работи във връзка с Унгария - има милиарди, които са замразени. В момента, в който ние стартираме да приказваме за протест, това би трябвало да се отнася и до огромни компании като " Лукойл ", които също имат регистрация в Нидерландия.
Критиците на решението споделят, че в Нидерландия и Австрия то е взето по вътрешнополитически аргументи. Виждате ли съображение за сходна оценка?
Има го и този детайл. Притокът на търсещите леговище от Северна Африка и Близкия изток се е нараснал. Голяма част от тях идват през така наречен Западнобалкански маршрут. Една дребна част - счита се, че не са повече от 5-6%, идват и през България, само че явно това не е главното терзание. Ако бяха тези 5%, евентуално можехме да разбираем на Нидерландия какви ограничения ще вземем.
Позицията на Нидерландия е поредна от 2011 година насам. Очевидно става дума за липса на забележими старания от българска страна за превъзмогване на съответни проблеми. Разликата с Румъния е забележима. Към Румъния те са доста по-благосклонни, тъй като Румъния направи доста по-големи стъпки. Там политическата класа не е предпазена от правосъдно гонене, както в България. В този смисъл Румъния може да не е покрила всички условия, свързани с върховенството на закона, само че демонстрира позитивна наклонност. В България вероятността не наподобява добре. Това споделиха и нидерландски депутати.
Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз чак през 2013 година, бе позволена в Шенген. Тя ще стане член и на еврозоната от 1 януари 2023. Как да тълкуваме това?
Има разнообразни кръгове на интеграцията. На в колкото повече кръгове е член една страна, толкоз по-близка е тя до вземането на решения от всевъзможен темперамент. Не е добре за България да остава в периферията на европейската интеграция.
Какво би трябвало да създадат българските политици, с изключение на да образуват държавно управление?
Много е значимо да образуват държавно управление, което има новаторски дневен ред. Много е значимо това държавно управление да има доверието на нашите сътрудници в Европейски Съюз. Както и да се вкарат допустимо най-бързо законите, които са условия за Плана за възобновяване. Те са основополагащи за нов подтик в правосъдната промяна. В последна сметка това би било началото на едно изпитание, което България би трябвало поредно да поставя - да почисти своята институционална и политическа уязвимост, която ние назоваваме " превзета страна ".
Опасявате ли се, че след днешното гласоподаване антиевропейските настроения в България може да се усилят?
Възможно е, в случай че българските политици решат да трансферират отговорността върху Брюксел. България не е изключение, това се прави в доста страни - когато има изгоди, политиците си приписват триумфите, само че когато има неприятни вести, споделят: " Те са отговорни ".
Според мен българското общество схваща тези рецензии на Нидерландия и Австрия, тъй като битката против корупцията и несправедливостите са терзания и на българските жители. В този смисъл мисля, че едно по-внимателно вглеждане в положението на върховенството на закона в България е съдружник и на българското общество. Трябва да се надяваме, че българските политици ще схванат този знак и ще подхващат съответните дейности, с цел да може да се преодолее тази рецесия на доверието към България.
Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика и шеф на софийския офис.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ